Леля Миле винаги ми е казвала, че имам душата на голям поет. Не съм сигурен за това, но я обичам толкова много, че не смея да ѝ противореча. Причината да я обичам толкова много е, че когато бяхме малки, тя даваше на мен и на братята и сестрите ми много сладкиши. Сега когато вече съм студент, имам собствен апартамент и леля Миле ми идва на гости понякога. Миналата вечер, докато тя спеше в съседната спалня, на гости ми дойде една друга, далеч по-малко приятна дама... Оттогава насам не гледам на леля Миле по същия начин.