В най-високата и най-бедна къща, на много тясна и криволичеща улица, имаше таванско помещение с един единствен прозорец. Зад този прозорец стоеше птичка в клетка. Положението на къщата и клетката бе толкова окаяно, че птичката даже нямаше чашка за вода. Тя трябваше да се задоволи с това да пие от гърлото на бутилка, запушено с тапа. На птицата това не ѝ пречеше и тя пееше весело, а що се отнася до гърлото, то помнеше добрите стари дни, когато все още беше бутилка...